Факт или фикция?

Факти, интерпретирани във фикция - текстове или изречени думи на база съществуващи неща, но казани като нещо, което е един вид измислица, някаква фантазия и всичко е с подтекст, който от всеки би се разбрал по различен начин.

Ако сънят е факт - просто сънуваш сън, будиш се, мислиш постоянно за него, сънуваш го и наяве (защото е възможно) и този сън те обсебва, защото е постоянно с теб, но е просто факт, нещо сънувано, случило се с твоето подсъзнание в някакъв унес.

Сънят може да е преживяване, просто емоция, неконкретизирана такава, която те обсебва с идеята за самата нея, усещането, което ти дава и те кара да си буден в смисъла да я усещаш тази емоция постоянно. Така фактът сън може да е един вид измислица, защото го приемаме за емоция, а емоциите не винаги са породени от нещо фактическо, материално, може просто от някакво усещане, а усещането понякога е утопично, а утопията = фикция.

......................

Нещо като за начало...

Нека прием,че съм поредният досадник в пространството, решил да създаде блог! Няма да пиша глупости и велики мисли защо, как, какво и т.н. ме накара да го направя- силно се съмнявам,че някой би се развълнувал дори и малко от тези факти, които всъщност нямат особено значениe.

Сетих се за нещо, което много обичах да правя на времето, благодарение на Вили, и благодарение на нейното хоби, по-скоро нейна страст (така ми се струва)се върнах назад или по-скоро започнах отново своите все още плахи опити със Зенита.

Малко позабравено е вече изкуството да се снима с много стар,много тежък, много механичен, много лентов апарат... да извадиш снимките на хартия, да избираш дали да е матова, гланцова и т.н.
И вече всичко минава през компютрите, дори от старият ми лентов фотоапарат имам снимките на диск, специално записан за мен - изненадах се!

Тези две снимки са ми много любими- неясно защо, просто понякога виждаш нещо- снимка, гледка, песен, дори човек и просто се влюбваш в него, без да търсиш причините и да задълбаваш в сложни мисли и да човъркаш мозъка и сърцето си!

Един приятел ме пита - "Черно бяла ли е лентата или ти ги направи?"
В днешно време няма никакаво значение- въпросът е излишен- нещата се превръщат от едни в други с едно цъкване на мишката, с един бутон, с клавишна комбинация- всичко е твърде лесно!

И нека спра за момента с всички мисли, за не изпадам в словесна диария... За това все още има време!