Твърде гръмко заглавие сложих- трябваше ми заглавие предвид датата.
А и от седмица насам реших, че съм твърде пораснала, че дори може би остарявам малко - сигурно заради числото 6, което следва...и дори, че съм станала по-сериозна или съм почнала да се взимам на сериозно- спорно е.
Но няма да се занимавам със себе си, не съм тръгнала мемоари да пиша или нещо подобно.
Скоро прочетох ТОВА и се замислих върху тези безумни социални мрежи...
Не че не ги ползвам и аз - все пак живея в това време и като всички 99% не бих отказала да чуя някои клюки. ;)
Но не в това е въпросът- а колко скучно живеем?!
След следния статус очаквам сърдити, псуващи и т.н.-
"Спасете белите мечки от премръзване и същевременно ще откриете любовта на живота си, ама само ако ги спасите- мечките белите!
А ще ги спасите като публикувате поредната малоумна снимка на стената на всичките си 10 000 приятели и разбира се те я харесат и ви върнат жеста с постването й на вашата стена!
С всичките тези действия не само ще откриете любовта, ще харесате снимка (а и ще я имате на стената), но и основното - ще спасите белите мечки от премръзване!
И не на последно не забравяйте да харесате това и да го споделите с всичките си 10 000 приятели- така ще дарите някакви стотинки, на който успее да изкара пари от това!"
Не, не се подигравам на каузите и събирането на средства!
Не, не се подигравам на всички мили и сладки картинки, поствани някога!
Не, не се подигравам с любовта и сляпата вяра и надежда на хората!
Твърде снобарско, а?
Но след като получих на мейла си писмо от Фейсбук с що годе този контекст - "По случай рождения Ви ден, защо приятелите Ви да се чудят какви подаръци да Ви подарят, които няма да искате- харесайте си велика кауза и те могат да дарят пари за нея..." - Да, и аз ще съм удовлетворена от живота!
И защото всички сме алтруисти ще направим точно така!
Подигравам се на лицемерието на хората и глупостта им, когато вярват че навсякъде като цъкнат ще помогнат! - колко скучно живеем и безлично - ако си такъв защитник, застъпник, подкрепящ добрите дела- отиди в някой дом за деца или приют за животни и направи нещо там...
И всички тези картинки на сладки създания и всички тези тестове, които ще разкрият любовта, надеждата, успеха и розовото ти бъдеще- колко скучно живеем пак и отново?!
Цъкаме си и всички тези красиви неща ще ни връхлетят - вместо да се вдигнем от леглото, да се разходим да срещнем хора, да чуем света и нещо наистина може да се случи, дори може да променим нещо!
Имам чувството, че нещата се въртят около каузи, които НЕ можем да знаем 100% истина ли са и какво иска да спечели от тях човекът, организацията Х, но изглеждат твърде добре трагично написани, създадени майсторски, за да докоснат най- дълбоките човешки емоции- да отключат състрадание.
Въртят се около тестове и картинки - вместо истински картички, разговори, погледи, прегръдки.
Въртят се около това какво си правил днес, защо си го правил, кой те е видял и дали утре ще го правиш!
Не отричам моментите на лигавщина, глупости и закачки между хората в това онлайн социално пространство - забавно е, но не трябва да го превръщаме в истинския живот.
Няма ли да е по- хубаво това познаване, социалното онлайн, да е насочено за културни мероприятия, нови творци, нови книги, пиеси, бизнес и всички тези неща, които имат нужда да бъдат разпространени бързо и достъпно, за да бъдат познати по-лесно?
Въпрос на гледна точка!
Нито съм кой знае какъв алтруист, дори повече съм егоист, но нещата които са истинските могат да бъдат направени когато трябва и когато си там и когато наистина го искаш, дори да е само един малък жест...
Въпрос на избор е, колко скучно, колко истински искаме да живеем...
