Страници

понеделник, 23 ноември 2015 г.

* * *

Сгушили сме се в уюта на собствените си мисли и преживявания. Зключили сме се в топлината на домовете ни. Прегърнали сме шепа хора, които ни карат да се чувстваме добре. Заключили сме извън себе си тия другите, неприятните хора. И сме щастливи. Така твърдим. Вярваме, че допринасяме много на света. Учим се, за да работим. Работим, за да купуваме всичко и много. Събираме се, за да създаваме дом и семейство. Взимаме котка, куче, за да има още нещо, което да обичаш. Правим деца, за да оставим наследство. В това спокойно, скучно съществуване, твърдим, че сме щастливи. Аз не съм, аз не бих! Не, не съм толкова дейна, не съм толкова съпричастна към света. Признавам си. Трябва провокация. Трябва някакъв стимул, който да те запрати в мисли и действия, различни от ежедневните. Седейки пред телевизора, ровейки в социалните мрежи, клюкарстването в офиса - не, тези не могат да те изкарат от комфорта ти. Запивайки всяка вечер, шляене по дискотеки, мятане на салфетки - не мисля, че е и това. Не съдя никого- и аз съм от тия с телевизора и баровете, и аз имам всичките приложения на различните социални мрежи (вярно, салфетките не ги разбирам ;)). Най- добрия провокатор са хората около теб. Но не немислещите, не просто съществуващите, преживяващи живота, пропускащи толкова много неща! Събираме се със себеподобни- близки интересни, подобно мислене, подобно разбиране за света. Осъзнах, че хората около мен имат мнение, не са част от стадото, чакащо неволята. Имат смелост да кажат кое не им харесва, кое им харесва и да, знаят защо! Не мерят хората според възраст, пол, ръст, грозен, глупав и т.н. Мерят хората с идеите им, с действията! Да, тези хора са моя провокатор, моя стимул да разбера, че несгодите минават, ако действаш. Можеш да промениш всичко, ако не ти харесва. Търсиш посоката, търсиш начина и действаш за да променяш! Прекрасно шарен е светът! Но трябва да излезеш, за да можеш да го видиш! :)

вторник, 1 септември 2015 г.

Нищо общо!

За да напишеш истинска история ти трябва цигара и някакъв алкохол (според предпочитанията). Ако обичаш тишината ти трябва и тъмна стая, нощна лампа и само уличният шум за повече мистериозност... разбира се трябва да е поне един, два часа след полунощ- за повече драматизъм. Ако ти трябва шум- пусни си телевизора на най- тъпия канал, просто за фон. Трябва ти удобно бюро, диван, стол или маса! По- добре без мезе, ще се разсейваш и ще се озовеш, тъпчещ чипс пред мазната клавиатура, зазяпан в тоя тъпия канал от по- горе. Пижама или нещо подобно, удобно, може и гол... зависи от предпочитанията. Социални мрежи- НЕ! Направо изтрий си профилите за 1-2-5 часа- за всеки случай. Селфи докато пишеш- толкова ли си отчаян? Разсейваш се! Твърде много мисли! Сега се съсредоточаваме АЗ и другото ми АЗ и се почва творчеството! Какво да пиша...? Отиваме към точка първа (макар и неномерирана)- сипваш си питие и цигарата. Гасим лампите, заспиваме... Палим лампите- градски шум... Бюро нямам, значи дивана, стола, масата и стола- обърках се! Леглото...? Каква има в хладилника? Оф, ще ям- дали е вечеря? Вечеря ще е! Чипс нямам, ще готвя! Сготвих! Ядох! Какво пишех??? А, да! Телевизорът! Тоз сериал интересен бил?! Разсейвам се- пак и отново! Добре, пижама за комфорт- аз пижама имам ли? Добре, просто фланелка-става! Не, хората ще решат, че полугола пиша нееротични писания- не е адекватно! ФейсЪ светка- 100 нотификации (да бе, симулирам социален живот- само 2- поредните покани за онлайн игри). ...тия игри много зарибяващи! Отчайвам се! Ще си правя селфи! „Аз ПИША” е текста под снимката. Редактирам 10 пъти и стигам до: „В творчески унес! Do not disturb! Smiley face” И сега сериозно! Имало едно време... защото така започват най- добрите приказки...!

петък, 7 август 2015 г.

Писна ми!

Значи писна ми от хейтъри, ама това не правилната думичка всъщност. Да, има си проблеми в държавата, то и у Европата ги има (ама, Ц - ние сме най - зле). Вече новини няма да гледам или дори да слушам! Това, че се избиват кат' серийни убийци и катастрофират кат' безсмъртни, вече ми е се тая- хората изперкват (не само тук). Няколко точки. 1. Ремонти - мрънкание, драма и т.н. Абе, за да стане нещо ново, понякога трябва да се изрине старото... - Руски паметник (София)- 3 пъти на ден минавам от там, всеки път по различен и нов начин- приключение! Стига драма- хората си бачкат на 35 градуса редят павета, инсталират тръби, заваряват релси, ня'кви тъпаци кат' мен минават през средата на всичкото и пречат и т.н. Но НЕ! Нека попсуваме- чувала съм коментари за всичките ми 3 пъти на ден минаване от там, от как го разкопаха... (не са малко) - Бургас - велоалеите Бургас е един от малкото градове, който реши да свърже Меден рудник (краен квартал)с града- малко търпение, моля... що да не стане?! - За магистралите ни няма да говоря - от 40 години ги правим... Дайте шанс - все пак се опитваме. Много е лесно си висиш у фейсбука и да коментираш поредната статия от поредния новинарски сайт. 2. Кърменето (извинявам се на засегнали се) - Айде, разбрахме - хранете децата си където искате, ама аман от ивенти и подобни събития (тавтология)! Не съм майка, не кърмя, все тая ми кой къде и как... ама, както кърмещите се оплакват от натискащи се пияници по парковете, то и обратното. 3. Когато искаш да направиш нещо смислено и идейно да достигне до много хора, не го оставяй за последния момент, не го прави обществена тайна за приятелите си и после да ги каниш на безсмислен ивент, само за да те следят - к'во правиш! (Това е лично ;)) Има и други неща, но не сега Всеки има мнение-но всички стоят зад социалните мрежи! Честито! Вие сте истински! Не ми е практика да пиша такива чудесии, ама явно и аз съм от тия изперкалите! Просто Аз,няк'ъв човек!