Вчера се почувствах като във филм от 70-те години, във филм, защото не съм била родена тогава, а само съм гледала, чувала и крадяла по някакъв начин тези емоции...
На пръв поглед спокойна вторник вечер в нашата кръчмичка, на нашата маса- запазена специално за нас, както винаги с много приятна компания.
Но този път компанията не беше обичайно шумна, разгорещена в разговори- важни и сериозни или просто забавни и смешни... Всички весели, но леко притихнали в очакване...
И ето тук идва моментът с тези стари филми, за великите рок или поп банди, едва пробиващи на сцената.
И въпреки технологиите- Интернет навсякъде, телефоните ни вече правят всякакви чудеса... беше пуснато радиото, за да чуем!
Десетина човека тръпнехме в очакване, всеки със своите емоции, за да чуем една песен за първи път по радиото- не където и да е било другаде!
"Шарена" песента на "Станция мир" щеше да звучи за първи път!
Ради и Дени ("Станция мир") и ние другите- приятели и познати бяхме там - в нашата кръчмичка, на нашата маса, за нещо невероятно, за нещо което ще се случи само веднъж за първи път!
Техните емоции не знам - не знам какво е да усетиш как нещо твое, труда ти, страстта ти бива споделена с всички- завиждам им!
Развълнувани, притеснени, тръпнещи- това бяха "Станция мир" снощи, докато не започна песента и всички ние, вече много по-развеселени, започнахме да си припяваме и с цялото си същество бяхме щастливи, че просто присъстваме!
Не просто поредната нова песен- а песен, която си слушал много пъти вече, преди света, песен на хора, които харесваш, за които се вълнуваш, хора които са те повикали да споделиш този момент с тях!
За себе си знам, че беше хубаво... имаше я тази романтика от старите филми от старите времена, която сега разбирам, че съм искала да усетя някога!
И повече нищо няма да кажа! Знам, че всеки от нас ще си запази емоцията, за себе си...
Все пак тези красиви моменти, те карат да се чувстваш жив!
