В търсене на нови мисли или вече поистъркани такива в главата ми, които да мога да споделя, или отново да изкажа някое велико или не дотам велико мнение за света и нещата, открих,че нямам нито мисли, нито идеи за каквото и да е!
И се замислих - човекът е интересно животно- постоянно го вълнуват всякакви умности и глупости от "колко сметки имам този месец" до "този/тази дали ме харесва" и когато вземе решението да го напише, сподели..... блокаж!?
Сякаш нищо не го вълнува или просто не може да намери точните думи да го изкаже и разбира се варианта- не иска.
Наскоро си говорих с мой много близък човек за това как трябва понякога да изчезнеш за малко, да зарежеш буквално всичко, колкото и трудно да е, да си опресниш мислите, дори себе си.
Признавам не съм го вярвала това, че е възможно, дори нужно... нали хората сме социални животни попринцип- как ще се "излекуваш" от цикъла, в който си попаднал с едно кратко изчезване от твоя свят?
Прекарах 4 дни далеч от моя свят, само с една частица от него, но скъпа частица, на съвсем различно място и беше хубаво, съживяващо!
И имаше момент, в който не исках да се връщам, не защото не си харесвам света, а защото е същото, защото разнообразието и новото, което имах пак няма да го има...
И тук вече ще си призная, че е хубаво за малко просто да се откъснеш... въпреки, че аз винаги бих си взела нещо скъпо и хубаво от вече установения ми мой свят, може би да ми напомня за него, защото все пак си го харесвам! :)
Може би трябва да обикаляме света, да видим цялото разнообразие, което предлага, за да не зацикляме в ежедневието си, опитвайки да се борим със съществуващи и несъществуващи врагове, драми и тревоги...?
И все пак трябва да си пазим своя свят, всеки си го е изградил сам и колкото и да не ни харесва понякога, винаги има нещо съкровено и мило в него.... и точно това съкровеното и милото е важното, не глупостите, които ни заливат!
