Страници

сряда, 7 февруари 2018 г.

Теб!

В незапомнен сън искам да останеш! Като нещо ново, тъй силно желано, мечтая! Като тръпка, емоция, нежна да бъдеш! Като аромат, завладяващ, омайваш ме! Като вятър, отвяваш мислите! Като луд бързей, потапяш ме някъде! Да откривам в росата сълзите ти, искам! Нека, докосна ги, изпия ги жадно! Замълчи! Нека се вгледам очите ти... Така с часове да ги гледам... ...да си спомням съня! Не чакам мига, в който ще се събудя. Не питам, дали нощта вече преваля. Дали е безумие- не искам да зная. Дали ще е болка- не мога да мисля. Нека отвее ме вятърът - там в съня... ...при тебе да бъда! Да не се будя! That's all!

понеделник, 29 януари 2018 г.

Добротата!

Предварително ще започна с няколко уточнения! Не съм майка на куче, благославяща всичко кучешко! Не съм природозащитник от тия най- върлите! Моето куче не е по- специално от всички други от рода му! Не съм майка! Та! Не съм търсела добротата и не съм мислела за нея защо е, има ли я, къде е. Да, чела съм и виждала статии и случки на проявена такава. Вероятно и аз съм проявявала доброта някога към някого... Но идеята сега не е тази! Замислих се, след като загледах държанието на Лъки /кучето, което имам/. За повечето хора просто куче, за мен другарче и кал, и лиги, и косми... Та, представете си едрото, якичко дете в училище, с много благ характер, който винаги е насреща и винаги ще те защити, независимо кой и какъв си. Който винаги ще иска да си играе с теб и да ти е приятел. Който е толкова притеснен от това, че е по-едър и силен от съучениците си, но е толкова по- добър душевно от тях и иска да бъде във всяка игра и във всяка помощ. Но той не е разбран! Той ще е подигран и хулен! Той не иска да смачка всеки, подиграващ му се. Защото може би не разбира, защо по-ситните скачат да се подиграват и бият или защото в сърцето му е само доброта!? Но той може, може да ги свали с един удар! Не знам! И колкото и глупаво да е сравнението ми с Лъки- той ми напомня на момчето от по-горе! Колкото и да го нападат и лаят, и хапят, той остава спокоен,с леко проронващ стон, почти ревящ, но нищо! Не отвръща! Защото в сърцето и душата си има само добро! Нямам друго обяснение! Чиста доброта, чисто сърце, отворено да приема а да обича хората! Не съм майка,а това няма значение. Вижте животните /да,да това звучи ту мъч/ Винаги съм била от подиграващите се - това за мен има значение! Няма да го поправя, доста късно е! Замислете се, какви ценности предаваме на децата си?