Страници

неделя, 8 септември 2013 г.

Градът!

Най- накрая го реших! Обичам да живея в шумни, мръсни, бързи градове! Да, вярно обичам в природата- планините, забравените плажове, забравените от Бога места... Но мамка му, обичам цялата тази лудница на града! Нощните сумрачни подлези, в които чакаш трамвай, тролей или просто приятеля отишъл за бира. Парковете тъмни и безлюдни, но всъщност пълни със забавляващи се хора. Улиците пусти или не, пълни с всякакви хора, търсещи всичко и нищо. Пияните компании, трезвите такива, забавлявайки се както могат и искат. Осветените сгради, даващи друго лице- спокойствието, красотата. Трамваите, прибиращи си по депата. Линейките, полицейските коли, гадните таксита. Всеки дразнещ шум, който някак става свой и ти липсва, когато го няма. Сякаш без този шум, ще забравиш, че живееш. И най- обичам терасата си! В центъра на този шумен град, потопена в спокойствие емоции, приятни...