Страници

вторник, 15 март 2011 г.

Трудните думички

Тия дни се сетих за това- за тези думички...

Преди вече може би година с моя приятелка си говорихме, че най -трудните думи (изречения) са: "Обичам те", "Помогни ми" и "Извинявай".

Притесних се напоследък, сякаш им се е изтъркал смисълът.

Ако наистина са най- трудните (с което съм съгласна), защо ги употребяваме твърде често, просто ги хвърляме в разговора, без да се сещаме за силните чувства и желания, които искат да покажат/кажат?

.... Всеки ден, по- много пъти понякога, си казваме,че се обичаме- не казвам, че не трябва човек да го чува- хубаво си е, но като че ли след време става просто като някакъв вид навик "Здрасти, обичам те", "Здрасти, и аз". И сякаш по някое време загубваш идеята какво всъщност означава това, какво е било това чувство, емоция накарала те да го кажеш за първи път на някого. Какво е за тебе, за него, за всички...?

... Искаме си помощ за всяка дреболия, за всяко нещо, което ни е спънало за малко.
И когато дойде един момент, в които наистина имаш нужда от някаква истинска помощ, толкова си забил и не можеш да се оправиш, това "Помогни ми" или не можеш да го изречеш или вече не си сигурен дали насреща ще те разберат правилно (от гл. т. на важността на ситуацията).

... Извиняваме са за всичко- толкова хора познавам, които им се струва че за всяко малко недоразумение, леко неразбирателство трябва да се извиняват с дни, да страдат, да се умилкват и т.н., сякаш светът е свършил заради някаква малка глупост.
Понякога е хубаво просто да замълчиш, да кажеш извинявай не бях прав и толкоз, без драми и сълзи..., защото идва момент, в който правим някакъв грандиозен гаф, нараняваме някого и ... не знаем как и какво да кажем, защото вече сме минали през драмите с глупавите неща. Така рухват лесно нещата.

Не искам да съм права!

Дори за себе си ми се иска тия думички да останат като най- трудните, когато са просто истински, не част от разговора!

Точно тогава те са най- трудните?!