Страници

неделя, 21 ноември 2010 г.

Глобализация... ?

Какво е глобализация първо?

Всъщност въпросът трябва да бъде какво разбираме под глобализация?

Дали това е свободният достъп до всякаква информация, посредством интернет, дали това е навлизането на всякакви нови, иновативни технологии, които се разпространяват по целия свят, включително и тук в България, дали е свободното преминаване и пътуване в Европа от всеки пожел, както и още много други други новости за нас, които по някакъв изопъчен начин ние ги разбираме като части и символи на глобализацията.

Как всичко до тук изброено по някакъв начин или по- скоро по какъв начин влияе върху живота ни в България?

Преди всичко въпроса, който аз си задавам е какъв е стилът на живот в България?

Какъв стил на живот? В нашата страна имаме няколко познати и не дотам познати начини на поведение и възприемане на света от околните, а от там бих казала се изгражда конкретния стил, към който всеки се стреми.

Ако разделя хората на групи те биха били следните:

Първо имаме все още останалите по селата баби, дядовци, гледащи къщата, двора, новините и сериалите. Скромен, обикновен живот, неповлиян нито от интернет, нито от световните войни (във всеки аспект), нито катаклизми, дори нито от метрото в София. Наистина не отричам,че тези обикновени хора, живеещи простичкия си, без драми и сложни взаимоотношения живот не остават неосведомени, но това по никакъв начин не би повлияло на досегашният им начин, стил на живот. Да, вълнуват се от новостите, но до толкова, че е открито нещо ново, света се развива, но какво общо имат те с него, когато имат всичко, което им е необходимо?

Всеки ден се ражда по едно дете поне. То се ражда невинно и чисто като сълза, без представи и очаквания за заобикалящия свят. И то расте заобиколено от всичко ново, всеки ден, без да се налага да наваксва пропунатото, ще чете в учебниците за всичко отминало, не толкова използващо се вече и ще се чуди как са живяли хората преди без всички бонуси на глобализацията, всичко това което може да ти предостави света с едно кликване с мишката, с едно копче на дистанционното.

Именно тези сега раждащи се деца може би ще успеят да изградят някакъв стил на живот у себе си, отговарящ на света, в смисъла, че няма да им се налага да имат преди и да достигат сега. Тогава пак ще трябва да отговарям на този въпрос, но не сега.

И всъщност тези, които ни вълнуват според мен, за да може да се даде някакъв адекватен отговор сме именно ние- моето поколение, тези двадесет и няколко годишни, които се опитват да догонят света, да разберат какво значи глобализация от просто дума в тълковния речник.

И какво правят тези хора? Всеки ден догонват новостите, борейки се и свиквайки с тях. С едно изречение- опитват се да влязат в този така наречен вече глобален свят.

Защо изобщо трябва да се слага такова понятие- глобализъм, та ние все още живеем в глобалния свят на китайското левче?

Гледаме родителите си, бабите си, които или не разбират, или просто не се интересуват от всичко което се случва и развива, те са изживяли своя живот по техния начин, създали са един по- спокоен начин на живот.

А сега какво виждам- един средностатистически младеж, с неособено високи доходи, живеещ в панелка в някой квартал на родината, вижда нещо ново, чува нещо ново, иска да го достигне с цената на всичко. Може да няма възможности, но за да достигне по- висок стандарт (според някакви неписани изисквания) ще си купи последния модел телефон, лаптоп, ще отиде в най- новото заведение, имащо вериги по целия свят. По този начи той променя своя досегашен стил на живот, изкуствено малко, стремейки се към неща, които не са му по възможностите.

Именно така влияе глобализацията у нас.

Нещата се изкривяват, много хора се стремят да постигнат някакъв стил на живот, за който се говори в Европа, американската мечта и други. Но все пак всичко опира до манталитет, нали? Неестествено е при създадени вече привички с една крачка да навлезем във света, да се глобализираме и да вземем всичко, което ни се предоставя наведнъж. И не защото не трябва или е лошо, напротив. Трябва да се развиваме, но неестесвеното създаване на друг стил на живот от установения с години такъв, няма как да доведе до разбирането и адекватното ни влизане в света.

Упоритост и постоянство.

Именно за това тези, раждащите се сега са облагодетелствани, защото грубо казано, те имат придобивките на глобализацията наготово и когато дойде времето те постепено ще могат да се развиват и научават, без да е необходимо това изкуствено и насилствено стремене към невъзможни неща, само за да се докажеш и да покажеш, че стила ти на живот е по от на другите.

И как влияе глобализацията в България? – криворазбрано и изопачено в стремежа на хората да достигнат всичко веднага без достатъчното търпение, мисъл и познание.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Общоприетото и НЕобщоприетото...

... с уговорката, че нямам реална идея какво ще се получи по-нататък в тия няколко реда...

Какво е общоприето или съоветно необщоприето?

Винаги съм се чудела! И съм си отговаряла с реакциите на хората наоколо, с тяхните думи, изказани мисли, действия и т.н.

Добре!

Знаем, че трябва момчето да изпрати момичето до тях след среща, да й подари цветя, да я почерпи(поне едно кафенце), да й отвори вратата на колата, да й подаде ръка като слиза от нещо си... и т.н. всички кавалерски неща- бих казала, че това можем да приемем за общоприето, нали?

А ако е обратното?

Представете си момичето да е силната в случая(като силна имам предвид поемаща инициативата) какво правим? .... Става НЕобщоприето?!?!

И с това пак стигаме до това какво трябва и как трябва да бъде и т.н. тия подобни глупости!

Глупости- защо?

Някога някъде, някой е определил, решил съответните норми, порядки, начини на поведение, как мъжът и жената трябвя да се държат и къде и как да се държат и по неписани закони е станало закон...

И преди да бъда обвинена във феминизъм и анти каквото и да е ще кажа ОК- нека има измислените от някой някъде неща..., но аз питам защо и какво ако не е съвсем така?

Ще пропусна великите си мисли - ако са две момчета(мъже) или две момичета(жени), тъй като ще отида в една доста по- драматична и тежка тема :)

На мен въпросът ми е следния- Защо ние хората се придържаме към вградените стериотипи на държание, поведение и когато нещо е дори мааааалкооо по- различно се паникьосваме, шашкаме и казваме НЕ ТАКА!

Ако момиче подари цвете на любимият си- странно!
Ако момиче подари цвете на любимата си приятелка- странно!
Ако момче покани приятеля си да излязат само двамата по бира- странно!

Мога да продължвам много с тия безумни примери!

Дали защото сме глупави или страдаме от безумни предрасъдаци, определяме хората по всевъзможни начини- гей, под чехъл и подобни други, но не мога да ги измисля сега...

Всички страдаме от навика да поставяме етикети на нещата- гадже, годеник/ца, жена, мъж, friends with benefits, приятел... и забравяме простото- хора, които имат дадени отношения с някой- вярно по-лесно е с етикетите, така ни е по -удобно за пред всичко и всички- вече е измислено...

Стига с глупостите и "умните" ми мисли...

Въпросъте следният-

Ако подаря на приятелка, която обичам като човек, личност нещо съкровено, от сърце...
Ако подаря на приятел, който обичам като човек, личност нещо съкровено, от сърце...
Ако кажа мили думи на същият приятел/ка, за да го зарадвам за да изразя привързаността си, обичта си...

Как ще се изтълкува?

1. Обратна съм
2. Влюбена съм в най-добрият си приятел (и той си има гадже)

Глупости, глупости, глупости...

Кой е измислил всички тия общоприети неща и какво по дяволите са те?

Пак стигаме до това какво трябва според другите!

И колкото и да се опитвам да си отговарям на нещатата с прости отговори- Ц!

Идеи?

Не може ли да бъдам каквото искаме да сме с хората, които обичаме, харесваме, уважаваме без всички тия предрасъдаци наслоени, натрапени, заучени...

Не съм толкова умна да отговоря, просто се замислих...

събота, 30 октомври 2010 г.

Трябва?!

... Вчера чух една "любима" моя фраза отново- "По-добър, от колкото трябва"

Тази думичка трябва... Замислих се, защо я използваме толкова често, защо влагаме толкова много смисъл в нея понякога? Изобщо какво трябва да означава трябва?

Според тълковния речник:
Дума Описание
трябва безл. 1. Нужно е, необходимо е, изисква се.

И пак се връщам към горната фраза- "По- добър, отколкото е нужно, необходимо"- Какво значи това всъщност?

За мен- нищо! Защо?

Измисляме си несъществуващи граници за какво е нужно, необходимо, трябващо и ги поставяме пред хората. Те дали ще разберат, дали ще обърнат внимание- Надали!
Защото всеки си ги слага тия граници, но сам за себе си, различни от чуждите!

... и някой днес ще ми каже - "По-умна си, отколкото трябва! По- добра си отколкото трябва! По- си нещо си, отколкото трябва..."

И в главата ми прозвучава грубо и силно- "Кой си ти, че си определил какво аз трябва да съм?" Нима всеки сам не определя какво трябва да е, какво трябва да бъде, какво трябва да прави и т.н. до безкрайност....

Има философии, които твърдят, че свободна воля и мисъл не съществуват.
Не съществуват, да- когато се вслушваме във всички "тряба", във всичко, което се изисква от нас, определено по някакви норми, общочовешки принципи, лични идеи...

Тук не искам и не твърдя, че трябва да живеем и действаме през глава, да не се вслушваме в общите норми и порядки.

Вътрешното Аз, което съществува и се нагажда в света, не трябва, настройвайки се за него, то да губи от себе си, от нещата, които трябват за твоите емоции, за твоите разбирания и идеи, да бъдат погубвани, заради всички съществуващи "трябва"

Колко пъти на ден нещо трябва да се случи, не винаги ясно защо?
Колко пъти употребих тази думичка до тук?

Нещата се случват, защото трябва? Ти си такъв, защото трябва?

Но дали е така всъщност?

...................

неделя, 17 октомври 2010 г.

E-mail - ите

Вече май отдавна е старомодно да се пишат писма на хартия?

Сега нали си имаме Internet, e-mail и всичко е по-лесно...

Но я няма тръпката- да отвориш прашната, хванала паяжина, дървена, стояща във входа на блока ти пощенса кутия и вътре да те чака белият плик с думи, които очакваш или думи, които не си си представял, че ще прочетеш...

Изчезва романтиката!

E-mail-ите- четеш на някакъв странен език, смесица от български и латиница, отговаряш на същия този език и после... триеш!

А старата дървена пощенска кутия? Дори и да те няма за дълго, връщайки се можеш да откриеш цял чувал с писма и картички, чакащи твоето завръщане, без проблеми в мрежата, вируси, забравени пароли и други технически неща, с които не съм запозната.

Сякаш никой вече не държи на белия лист, чакащ да бъде изписан с думи, които могат да те развълнуват, да те огорчат, да те зарадват, да ти кажат всичко или нищо.

E-mail-а му е майката!

Нямам нищо против новите технологии, по- бързият начин за общуване, по- сигурният и все по и по и по...

Просто ми се иска да запазим поне малка част от романтиката, от белия лист, от думите изписани на ръка, от емоциите носещи всичко това!

... И когато след време, след години, отваряйки прашната кутия със стари писма (на която никога не ще се намери място в къщата) ще отвориш писмата, ще изплуват спомените, сълзи от радост и болка и ще се сетиш, ще си спомниш защо си запазил всичко това...

неделя, 3 октомври 2010 г.

М-тел изчистиха......?!?!?!

Viva M-tel, 15 години, награди, концерт с Енрике... всичко чудесно, невероятно, идейно и други суперлативи!

Ще пропусна частта, че концерта не беше кой знае какво, освен че всички медии бяха впечатлени и р
аздухаха прекалено много това, че Енрике целувал девойка- не е ново!

Мен друго ме вълнува, както и много други хора!

Всички видяхме "невероятните" червени
боклучки, наречени конфети, разпръснати из НДК за радост на хората или кой знае защо... Това хубаво- атракция някаква, нека има нестандартни неща!

Случи се така, че минавах през
НДК в продължение на целия период на т.нар. "М-Тел конфети парти зона" и се замислих- "Кой ще изчисти всички тия малки гадни червени листчета..." и попитах:


Не знам доколко се чете, но М-тел отговориха- "Здравейте, за целта е ангажирана фирма, която ще се погрижи да почисти."

Та, на 26.09 и 27.09.2010 г. положението беше такова....



Ок, викам си- ще изчистят някак, интересно наистина как ще изровят всичко от тревата и храстите и т.н. и т.н. .... "Блажени са вярващите!"


На 29.09.2010г. датата на "НЕВЕРОЯТНИЯТ" концерт, след дъжд и много вятър през седмицата, след фирмата, която видях, а именно 5-6 възрастни мъже, ровещи с гребла из тревните площи на НДК, положението беше.... същото!




Няма да коментирам- просто и ясно- нещо създадено с идеята да е забавно, интригуващо и т.н., накрая става един боклук или просто оставя след себе си много боклук!

И тъжното е, че май на никой не му дреме - награди, концерт- БЕЗПЛАТЕН- да се радват хората, а кой ще си оправя боклуците след себе си... явно няма значение...

И днес пак се разхождах.... 4 дни по-късно....


Тези са пред CCS от концерта, някак изоставени от фирмата, която ще ги почиства...

Е, може да почакаме още малко време да почистят....

понеделник, 30 август 2010 г.

Факт или фикция?

Факти, интерпретирани във фикция - текстове или изречени думи на база съществуващи неща, но казани като нещо, което е един вид измислица, някаква фантазия и всичко е с подтекст, който от всеки би се разбрал по различен начин.

Ако сънят е факт - просто сънуваш сън, будиш се, мислиш постоянно за него, сънуваш го и наяве (защото е възможно) и този сън те обсебва, защото е постоянно с теб, но е просто факт, нещо сънувано, случило се с твоето подсъзнание в някакъв унес.

Сънят може да е преживяване, просто емоция, неконкретизирана такава, която те обсебва с идеята за самата нея, усещането, което ти дава и те кара да си буден в смисъла да я усещаш тази емоция постоянно. Така фактът сън може да е един вид измислица, защото го приемаме за емоция, а емоциите не винаги са породени от нещо фактическо, материално, може просто от някакво усещане, а усещането понякога е утопично, а утопията = фикция.

......................

неделя, 29 август 2010 г.

Нещо като за начало...

Нека прием,че съм поредният досадник в пространството, решил да създаде блог! Няма да пиша глупости и велики мисли защо, как, какво и т.н. ме накара да го направя- силно се съмнявам,че някой би се развълнувал дори и малко от тези факти, които всъщност нямат особено значениe.

Сетих се за нещо, което много обичах да правя на времето, благодарение на Вили
, и благодарение на нейното хоби, по-скоро нейна страст (така ми се струва)се върнах назад или по-скоро започнах отново своите все още плахи опити със Зенита.

Малко позабра
вено е вече изкуството да се снима с много стар,много тежък, много механичен, много лентов апарат... да извадиш снимките на хартия, да избираш дали да е матова, гланцова и т.н.
И вече всичко минава през компютрите, дори от старият ми лентов фотоапарат имам снимките на диск, специално записан за мен - изненадах се!

Тези две снимки са ми много любими- неясно защо, просто понякога виждаш нещо- снимка, гледка, песен, дори човек и просто се влюбваш в него, без да търсиш причините и да задълбаваш в сложни мисли и да човъркаш мозъка и сърцето си!

Един приятел ме пита - "Черно бяла ли е лентата или ти ги направи?"
В днешно време няма никакаво значение- въпросът е излишен- нещата се превръщат от едни в други с едно цъкване на мишката, с един бутон, с клавишна комбинация- всичко е твърде лесно!


И нека спра за момента с всички мисли, за не изпадам в словесна диария... За това все още има време!