Страници

сряда, 14 август 2013 г.

Равносметка... или илюзия поредна

Значи за равносметка... Учиш има- няма 20-ина години, през които пишеш домашни, учиш уроци, ходиш по изпити. Работиш има- няма 40- ина години- да докажеш какво си научил за тия двадесетте и переш, чистиш, готвиш, гледаш деца, жена, мъж. Переш, готвиш, гледаш се себе си и някой внук.... Никакъв кръговрат- не стигаш до първи клас отново... Добре, така погледнато звучи доста тъжно и обезнадеждаващо- както каза една колежка- "Весе, имаш нужда от една ракия. Я, по-бодро!" Абе, аз съм си доста бодра- не ме притесняват нито ученето(минах го т`ва вече), нито работата (имам тук какво още да покажа). Просто е- понякога не виждам логиката в това цялото борене за нещо, за неща, за пари, за слава, което е така натяквано, така необходимо в наши дни... Да не бъркаме понятията: - духовното израстване си е изкуство- не съм толкова възвишена да коментирам! - материалното- нужно си е- няма да си кривим душата ;) Въпросът е: След като си прекарал цял живот в борба да живееш добре (кой както иска да си го разбира), стигнал си до златни старини, в които се наслаждаваш на изгревите и залезите, рождените дни, внуци и правнуци и т.н. и като станеш на 100 години (ако доживееш)- какво? Ако съществува еволюцията, защо е толкова осакатено откъм възможности? Творим, развиваме се, постигаме и накрая просто потъваме нейде, там от където сме дошли (според някои теории)?! Не може ли като древните гръцки вярвания- от чираци, калфи, майстори... и така до Богове и си оставаме Богове- постигнали максимума...? Вярно, след това какво? Но това е друга тема!