Страници

понеделник, 29 януари 2018 г.

Добротата!

Предварително ще започна с няколко уточнения! Не съм майка на куче, благославяща всичко кучешко! Не съм природозащитник от тия най- върлите! Моето куче не е по- специално от всички други от рода му! Не съм майка! Та! Не съм търсела добротата и не съм мислела за нея защо е, има ли я, къде е. Да, чела съм и виждала статии и случки на проявена такава. Вероятно и аз съм проявявала доброта някога към някого... Но идеята сега не е тази! Замислих се, след като загледах държанието на Лъки /кучето, което имам/. За повечето хора просто куче, за мен другарче и кал, и лиги, и косми... Та, представете си едрото, якичко дете в училище, с много благ характер, който винаги е насреща и винаги ще те защити, независимо кой и какъв си. Който винаги ще иска да си играе с теб и да ти е приятел. Който е толкова притеснен от това, че е по-едър и силен от съучениците си, но е толкова по- добър душевно от тях и иска да бъде във всяка игра и във всяка помощ. Но той не е разбран! Той ще е подигран и хулен! Той не иска да смачка всеки, подиграващ му се. Защото може би не разбира, защо по-ситните скачат да се подиграват и бият или защото в сърцето му е само доброта!? Но той може, може да ги свали с един удар! Не знам! И колкото и глупаво да е сравнението ми с Лъки- той ми напомня на момчето от по-горе! Колкото и да го нападат и лаят, и хапят, той остава спокоен,с леко проронващ стон, почти ревящ, но нищо! Не отвръща! Защото в сърцето и душата си има само добро! Нямам друго обяснение! Чиста доброта, чисто сърце, отворено да приема а да обича хората! Не съм майка,а това няма значение. Вижте животните /да,да това звучи ту мъч/ Винаги съм била от подиграващите се - това за мен има значение! Няма да го поправя, доста късно е! Замислете се, какви ценности предаваме на децата си?