Говорим с приятелите си във фейсбук... и си уговаряме срещи, че да се видим на живо...
Говорим по телефона безумно много часове дълги и безмислени разговори...
Пишем в блоговете си, за да бъдем прочетени от някого...
Пишем по стените си в социалните мрежи, за да покажем дните си...
Постваме снимки.
Постваме новини.
Постваме социални статуси.
Постваме емоции, преживявания, чувства... всичко.
Имаме виртулни профили.
Създаваме ново АЗ в тези профили.
Сме това, което искаме да се представим.
Присмиваме се на другите, които не са като нас (това което сме създали в мрежата).
Постоянно натискаме бутона "харесва ми" на неща, които са предимно глупави.
Игрем игри, защото и другите го правят.
Използваме приложения, защото и другите го правят.
Правим се на заинтересовани от нещата, които се случват.
Спасете детето, спасете животното, спасете Земята, спасете, спасете, спасете...
Натискаш бутона и си дал от себе си!?
Цъкаме с мишката и си мислим...
- че сме живяли
- че сме дали
- че сме получили
- че сме разбрали
- че сме почувствали
- че сме видяли светът
- че светът ни е видял
- че....
... Докато не изключим компютъра и не се озовем в света, физическия, които съществува...
и е не по- малко лош, сив, неинтересен от този другият!
