Страници

сряда, 19 октомври 2011 г.

Online or not?

Говорим с колегите си, които са на крачка от нас по скайп или мейл...
Говорим с приятелите си във фейсбук... и си уговаряме срещи, че да се видим на живо...
Говорим по телефона безумно много часове дълги и безмислени разговори...

Пишем в блоговете си, за да бъдем прочетени от някого...
Пишем по стените си в социалните мрежи, за да покажем дните си...

Постваме снимки.
Постваме новини.
Постваме социални статуси.
Постваме емоции, преживявания, чувства... всичко.

Имаме виртулни профили.
Създаваме ново АЗ в тези профили.
Сме това, което искаме да се представим.
Присмиваме се на другите, които не са като нас (това което сме създали в мрежата).

Постоянно натискаме бутона "харесва ми" на неща, които са предимно глупави.
Игрем игри, защото и другите го правят.
Използваме приложения, защото и другите го правят.

Правим се на заинтересовани от нещата, които се случват.
Спасете детето, спасете животното, спасете Земята, спасете, спасете, спасете...

Натискаш бутона и си дал от себе си!?

Цъкаме с мишката и си мислим...

- че сме живяли
- че сме дали
- че сме получили
- че сме разбрали
- че сме почувствали
- че сме видяли светът
- че светът ни е видял
- че....

... Докато не изключим компютъра и не се озовем в света, физическия, които съществува...

и е не по- малко лош, сив, неинтересен от този другият!