И някак си се вдъхнових от Марин с този пост :)
... Всички в даден момент ставаме "пенсионирани" младежи, като пенсиониран приемаме, че е поредната умна метафора, използвана някога.
Растем, порасваме, променяме се много или малко, изграждаме някаква ценностна система - разбира се не винаги логична за околните.
Някои от нас много бързо осъзнават своите цели и въжделения за себе си, живота и света (или поне така си мислят/ вярват).
Та тези, разбрали какво искат още от много рано, обикновено са си изградили план- програма за десет години напред със задачи, които трябва да бъдат изпълнени.
Като се започне с идеалното образование, мине се през идеалната работа, създаване на идеалното семейство и накрая - идеалното погребение.
Само да не изгубят листчето с програмата, да забравят нещо и да се провали перфектният план.
Но струва ли идеалният план, когато не знаеш със сигурност какво има зад ъгъла и дали ще се събудиш утре?
Разбира се има ги и хората, решили просто да съществуват, НЕ живеят - училище, работа, дом, храна, вода... просто да съществуват, защото ги има. - Това не го разбирам! Трябва да има някаква, дори малка тръпка в просто съществуването!
Или, да ги нарека, "купонджиите"- без всякакви висши идеи за бъдещето или идеи за каквото и да е било, освен купони, алкохол, наркотици, секс и само недотам смислени занимания, носещи някакво развитие.
И мечтателите, искащи да обиколят света и да се докоснат до всичко възможно и невъзможно. :)
И наистина- колко сме обикновени (не в лошия смисъл), когато сме малки, когато сме деца...
И с годините се разделяме на някакви видове, групи и се оценяваме кой колко е несериозен, колко е сериозен, колко е пропаднал, колко е богат,беден и т.н. до безкрайност кой колко е какъвто и да е... Но къде е смисълът?
Не е ли истина, че всеки сам си избира - дали ще пие до несвяст всяка вечер, дали ще затъва в работа до зори, дали ще обиколи света?
Но тъй като сме сериозни, когато сме големи - съдим и мерим всички около нас!
А всъщност обикновено има няколко човека около теб, които те харесват и обичат, заради човека в теб, а не заради всичко друго...
И може би малко наивно е всичко това, но да прием, че са просто мисли на поредния луд, заел се с мисли.
