Страници

сряда, 25 май 2011 г.

* * *

Преди няколко години ми хрумнаха тези мисли, но сега се наложи лека редакция... явно за 7 години хората се променят... :)

И някак си се вдъхнових от Марин с този пост :)

... Всички в даден момент ставаме "пенсионирани" младежи, като пенсиониран приемаме, че е поредната умна метафора, използвана някога.

Растем, порасваме, променяме се много или малко, изграждаме някаква ценностна система - разбира се не винаги логична за околните.

Някои от нас много бързо осъзнават своите цели и въжделения за себе си, живота и света (или поне така си мислят/ вярват).
Та тези, разбрали какво искат още от много рано, обикновено са си изградили план- програма за десет години напред със задачи, които трябва да бъдат изпълнени.
Като се започне с идеалното образование, мине се през идеалната работа, създаване на идеалното семейство и накрая - идеалното погребение.
Само да не изгубят листчето с програмата, да забравят нещо и да се провали перфектният план.

Но струва ли идеалният план, когато не знаеш със сигурност какво има зад ъгъла и дали ще се събудиш утре?

Разбира се има ги и хората, решили просто да съществуват, НЕ живеят - училище, работа, дом, храна, вода... просто да съществуват, защото ги има. - Това не го разбирам! Трябва да има някаква, дори малка тръпка в просто съществуването!

Или, да ги нарека, "купонджиите"- без всякакви висши идеи за бъдещето или идеи за каквото и да е било, освен купони, алкохол, наркотици, секс и само недотам смислени занимания, носещи някакво развитие.

И мечтателите, искащи да обиколят света и да се докоснат до всичко възможно и невъзможно. :)

И наистина- колко сме обикновени (не в лошия смисъл), когато сме малки, когато сме деца...

И с годините се разделяме на някакви видове, групи и се оценяваме кой колко е несериозен, колко е сериозен, колко е пропаднал, колко е богат,беден и т.н. до безкрайност кой колко е какъвто и да е... Но къде е смисълът?

Не е ли истина, че всеки сам си избира - дали ще пие до несвяст всяка вечер, дали ще затъва в работа до зори, дали ще обиколи света?

Но тъй като сме сериозни, когато сме големи - съдим и мерим всички около нас!

А всъщност обикновено има няколко човека около теб, които те харесват и обичат, заради човека в теб, а не заради всичко друго...

И може би малко наивно е всичко това, но да прием, че са просто мисли на поредния луд, заел се с мисли.






понеделник, 16 май 2011 г.

Ако имаш само един шанс... ?

Една малко абстрактна или по-скоро нереална идея, фикция поредна някаква, която ме обзе, завладя като мисъл....
Какво щеше да бъде, ако имахме само по един шанс за всичко?

Един път да се влюбим, един път да се разочароваме от любовта, един път да създадем деца, семейство, да покорим един връх (буквално и не), да видим един път море.... и така до безкрайност- всички неща, които можем, бихме и направим в животите си...?

Реално погледнато съм права за две неща- веднъж се раждаме и веднъж умираме- въпреки, че не е доказано със сигурност и понякога и аз имам съмнения...

А за другите... Много искам да не съм права, но истории съм слушала от хора, че въпреки, да ги наречем шансовете в живота, някои хора правят всичко по веднъж. Но ЗАЩО?


За себе си, без да натрапвам мнение ще заключа- ако имахме САМО по един шанс за всичко, щеше да настане какафония, щяхме да се чудим как да връщаме времето назад и да поправяме стореното или нестореното и още повече съжаление, разочарование от себе си - напълно излишни!


И като непоправим оптимист- трябва да вземаме всяка нова възможност в живота, особено след провалена, разминала се предишна такава, пък какво ще се случи... никой не знае! :)

Но има неща, които са веднъж в живота - нека всеки намери своите! :)

И все пак- и аз съм човек, и аз не съм сигурна за кое колко шансове имам/е...?