Една малко абстрактна или по-скоро нереална идея, фикция поредна някаква, която ме обзе, завладя като мисъл....
Един път да се влюбим, един път да се разочароваме от любовта, един път да създадем деца, семейство, да покорим един връх (буквално и не), да видим един път море.... и така до безкрайност- всички неща, които можем, бихме и направим в животите си...?
Реално погледнато съм права за две неща- веднъж се раждаме и веднъж умираме- въпреки, че не е доказано със сигурност и понякога и аз имам съмнения...
А за другите... Много искам да не съм права, но истории съм слушала от хора, че въпреки, да ги наречем шансовете в живота, някои хора правят всичко по веднъж. Но ЗАЩО?
За себе си, без да натрапвам мнение ще заключа- ако имахме САМО по един шанс за всичко, щеше да настане какафония, щяхме да се чудим как да връщаме времето назад и да поправяме стореното или нестореното и още повече съжаление, разочарование от себе си - напълно излишни!
И като непоправим оптимист- трябва да вземаме всяка нова възможност в живота, особено след провалена, разминала се предишна такава, пък какво ще се случи... никой не знае! :)
Но има неща, които са веднъж в живота - нека всеки намери своите! :)
И все пак- и аз съм човек, и аз не съм сигурна за кое колко шансове имам/е...?
Хмм.. е да - или какафония, или утопия, хората сме крайни създания. На мен ми се ще да вярвам, че ще е второто. Поне аз бих си го направил такова. Като ти е пределно ясно, че имаш един единствен шанс, то гледаш да го направиш готино и да не съжаляваш за него. Когато отмине, каквото и да е станало, ще знаеш, че няма връщане назад, няма втори дубъл, тъй че да съжаляваш за него би било безсмислено и опропастяващо бъдещите ти шансове.
ОтговорИзтриванеВсъщност това важи по принцип за живота =/ Ако спреш да се замислиш и тъжиш за отминалото, новото няма как да дойде. А радостта има това невероятно предимство, че може да е в движение =D По време на новите възможности, допринасяйки за по-доброто им използване.
И тъй като не се знае кое ще ти е "за последно", имаме два варианта: да изживеем възможността като за последно или да я изживеем нормално, като всеки друг път, без да се замисляме и затормозяваме с уникалността ѝ. Всеки избира за себе си... но това ме навява на темата с "ако знаеш че имаш ХХ часа живот, какво ще направиш" =)) Тоест "като знаеш, че ти е за последно...".
Аз не искам да знам колко и дали имам ХХ часа живот - мисля си, че ще съжалявам ако не успея да свърша каквото съм решила за тия ХХ часа преди края...
ОтговорИзтриванеЗа това си мисля - хубаво е да изживяваме моментите, просто за самите моменти, без да навлизаме в сложни мисли, дали са за последно, дали са най- добрите и т.н. и да се наслаждаваме на живота какъвто е/сме си го направили ;)