вторник, 1 септември 2015 г.
Нищо общо!
За да напишеш истинска история ти трябва цигара и някакъв алкохол (според предпочитанията).
Ако обичаш тишината ти трябва и тъмна стая, нощна лампа и само уличният шум за повече мистериозност... разбира се трябва да е поне един, два часа след полунощ- за повече драматизъм.
Ако ти трябва шум- пусни си телевизора на най- тъпия канал, просто за фон.
Трябва ти удобно бюро, диван, стол или маса!
По- добре без мезе, ще се разсейваш и ще се озовеш, тъпчещ чипс пред мазната клавиатура, зазяпан в тоя тъпия канал от по- горе.
Пижама или нещо подобно, удобно, може и гол... зависи от предпочитанията.
Социални мрежи- НЕ! Направо изтрий си профилите за 1-2-5 часа- за всеки случай.
Селфи докато пишеш- толкова ли си отчаян?
Разсейваш се!
Твърде много мисли!
Сега се съсредоточаваме АЗ и другото ми АЗ и се почва творчеството!
Какво да пиша...?
Отиваме към точка първа (макар и неномерирана)- сипваш си питие и цигарата.
Гасим лампите, заспиваме...
Палим лампите- градски шум...
Бюро нямам, значи дивана, стола, масата и стола- обърках се! Леглото...?
Каква има в хладилника?
Оф, ще ям- дали е вечеря? Вечеря ще е! Чипс нямам, ще готвя!
Сготвих!
Ядох!
Какво пишех???
А, да! Телевизорът!
Тоз сериал интересен бил?! Разсейвам се- пак и отново!
Добре, пижама за комфорт- аз пижама имам ли? Добре, просто фланелка-става! Не, хората ще решат, че полугола пиша нееротични писания- не е адекватно!
ФейсЪ светка- 100 нотификации (да бе, симулирам социален живот- само 2- поредните покани за онлайн игри).
...тия игри много зарибяващи!
Отчайвам се!
Ще си правя селфи!
„Аз ПИША” е текста под снимката.
Редактирам 10 пъти и стигам до: „В творчески унес! Do not disturb! Smiley face”
И сега сериозно!
Имало едно време... защото така започват най- добрите приказки...!
Абонамент за:
Публикации (Atom)