Страници

вторник, 1 септември 2015 г.

Нищо общо!

За да напишеш истинска история ти трябва цигара и някакъв алкохол (според предпочитанията). Ако обичаш тишината ти трябва и тъмна стая, нощна лампа и само уличният шум за повече мистериозност... разбира се трябва да е поне един, два часа след полунощ- за повече драматизъм. Ако ти трябва шум- пусни си телевизора на най- тъпия канал, просто за фон. Трябва ти удобно бюро, диван, стол или маса! По- добре без мезе, ще се разсейваш и ще се озовеш, тъпчещ чипс пред мазната клавиатура, зазяпан в тоя тъпия канал от по- горе. Пижама или нещо подобно, удобно, може и гол... зависи от предпочитанията. Социални мрежи- НЕ! Направо изтрий си профилите за 1-2-5 часа- за всеки случай. Селфи докато пишеш- толкова ли си отчаян? Разсейваш се! Твърде много мисли! Сега се съсредоточаваме АЗ и другото ми АЗ и се почва творчеството! Какво да пиша...? Отиваме към точка първа (макар и неномерирана)- сипваш си питие и цигарата. Гасим лампите, заспиваме... Палим лампите- градски шум... Бюро нямам, значи дивана, стола, масата и стола- обърках се! Леглото...? Каква има в хладилника? Оф, ще ям- дали е вечеря? Вечеря ще е! Чипс нямам, ще готвя! Сготвих! Ядох! Какво пишех??? А, да! Телевизорът! Тоз сериал интересен бил?! Разсейвам се- пак и отново! Добре, пижама за комфорт- аз пижама имам ли? Добре, просто фланелка-става! Не, хората ще решат, че полугола пиша нееротични писания- не е адекватно! ФейсЪ светка- 100 нотификации (да бе, симулирам социален живот- само 2- поредните покани за онлайн игри). ...тия игри много зарибяващи! Отчайвам се! Ще си правя селфи! „Аз ПИША” е текста под снимката. Редактирам 10 пъти и стигам до: „В творчески унес! Do not disturb! Smiley face” И сега сериозно! Имало едно време... защото така започват най- добрите приказки...!