Страници

сряда, 7 февруари 2018 г.

Теб!

В незапомнен сън искам да останеш! Като нещо ново, тъй силно желано, мечтая! Като тръпка, емоция, нежна да бъдеш! Като аромат, завладяващ, омайваш ме! Като вятър, отвяваш мислите! Като луд бързей, потапяш ме някъде! Да откривам в росата сълзите ти, искам! Нека, докосна ги, изпия ги жадно! Замълчи! Нека се вгледам очите ти... Така с часове да ги гледам... ...да си спомням съня! Не чакам мига, в който ще се събудя. Не питам, дали нощта вече преваля. Дали е безумие- не искам да зная. Дали ще е болка- не мога да мисля. Нека отвее ме вятърът - там в съня... ...при тебе да бъда! Да не се будя! That's all!