Страници

неделя, 17 октомври 2010 г.

E-mail - ите

Вече май отдавна е старомодно да се пишат писма на хартия?

Сега нали си имаме Internet, e-mail и всичко е по-лесно...

Но я няма тръпката- да отвориш прашната, хванала паяжина, дървена, стояща във входа на блока ти пощенса кутия и вътре да те чака белият плик с думи, които очакваш или думи, които не си си представял, че ще прочетеш...

Изчезва романтиката!

E-mail-ите- четеш на някакъв странен език, смесица от български и латиница, отговаряш на същия този език и после... триеш!

А старата дървена пощенска кутия? Дори и да те няма за дълго, връщайки се можеш да откриеш цял чувал с писма и картички, чакащи твоето завръщане, без проблеми в мрежата, вируси, забравени пароли и други технически неща, с които не съм запозната.

Сякаш никой вече не държи на белия лист, чакащ да бъде изписан с думи, които могат да те развълнуват, да те огорчат, да те зарадват, да ти кажат всичко или нищо.

E-mail-а му е майката!

Нямам нищо против новите технологии, по- бързият начин за общуване, по- сигурният и все по и по и по...

Просто ми се иска да запазим поне малка част от романтиката, от белия лист, от думите изписани на ръка, от емоциите носещи всичко това!

... И когато след време, след години, отваряйки прашната кутия със стари писма (на която никога не ще се намери място в къщата) ще отвориш писмата, ще изплуват спомените, сълзи от радост и болка и ще се сетиш, ще си спомниш защо си запазил всичко това...

5 коментара:

  1. Ехх... романтика, определено. И носталгия. Но тези неща за добро или лошо, ще си отиват с поколенията напред, или ще се превърнат в някаква скъпо-платена класическа услуга. Като например восъчните печати... (?). Всъщност щом вече ги разглеждаме от тази гледна точка, какво остава за бъдещите поколения =D Те няма да знаят какво е марка дори. Доста тегаво ми става обаче, когато стигна до момента с отварянето на старите писма.. кара ме да се чувствам сякаш живота ми е свършил малко след като е почнал. Което на голямата картинка си е така де, но... трябва някак да сме по-ведри, че... =S

    A, когатооо пращахме покани за сватбата и исках адресите на хората, получих интересни отзиви =D
    "Ъ, за какво може да ти е адреса ми??"
    - Да ти пратя поща.
    "Е що ти е адреса ми?!?!"
    Илии - Ще ти пратя писмо.
    "Какво, как? Ама .. писмо? От ОНИЯ писма?"
    ... и подобни. Беше весело =D

    ОтговорИзтриване
  2. Хмм, дори се опасявам за идните поколение, че има вероятност да не знаят как се пише с химикалка, молив, нещо... абе на ръка, ама нали се развиваме, компютизираме ;)
    А, иначе си мисля, че дори ние понякога забравяме, че имаме, както се казва, домашен адрес... и може би затова звучи странно понякога :)

    ОтговорИзтриване
  3. Между другото в Япония това за писането на ръка е голям проблем вече. Тъй като имат система за вкарване от romaji(english kbd) към канджита с едно натискане на спейса, много японци на трудоспособна възраст и под, свикнали да пишат на клавиатура, забравят как се пишат йероглифите на ръка. Просто се губят навиците... Въпрос на време и технолизация е, да стигнем и ние до там.

    Спелчекърите също така улесняват процеса на писане, че защо да си правиш труда да помниш някои по-сложни думички, като може да ги напишеш шлякаво и поправиш...

    В тази връзка - да напишеш едно писмо, 3-4 изречения, без грешка, четливо ... vs пляскане по клавиатура, триене, поправяне, спелчек, форматиране... дамм. Ама на децата ни дали ще им се вижда роматично или просто символично~архаично =D

    ОтговорИзтриване
  4. Архаично, нещо което трябва да го има в дебелите учебници по история- "Как са пишели хората навремето?" примерно :D
    За японците- интересно, научих нещо ново ;)
    Иначе, за щастие в училище все още почват да се учат от ченгелчета и на тесни и широки редове, вместо директно на клавиатурата, това е успокоително за момента ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Няма я тръпката от намачкания лист хартия вече... така е... дали се е изгубила някъде в превода, или е изтрита от някой филтър в e-mail профила ни...а дали и някой го интересува това? А трябва!

    Романтиката е хубава - онази старата, прашната, чувствената, неподправената, от която имаме нужда. И можем поне малко да се опитваме да я задържим :)

    ОтговорИзтриване