Страници

неделя, 21 ноември 2010 г.

Глобализация... ?

Какво е глобализация първо?

Всъщност въпросът трябва да бъде какво разбираме под глобализация?

Дали това е свободният достъп до всякаква информация, посредством интернет, дали това е навлизането на всякакви нови, иновативни технологии, които се разпространяват по целия свят, включително и тук в България, дали е свободното преминаване и пътуване в Европа от всеки пожел, както и още много други други новости за нас, които по някакъв изопъчен начин ние ги разбираме като части и символи на глобализацията.

Как всичко до тук изброено по някакъв начин или по- скоро по какъв начин влияе върху живота ни в България?

Преди всичко въпроса, който аз си задавам е какъв е стилът на живот в България?

Какъв стил на живот? В нашата страна имаме няколко познати и не дотам познати начини на поведение и възприемане на света от околните, а от там бих казала се изгражда конкретния стил, към който всеки се стреми.

Ако разделя хората на групи те биха били следните:

Първо имаме все още останалите по селата баби, дядовци, гледащи къщата, двора, новините и сериалите. Скромен, обикновен живот, неповлиян нито от интернет, нито от световните войни (във всеки аспект), нито катаклизми, дори нито от метрото в София. Наистина не отричам,че тези обикновени хора, живеещи простичкия си, без драми и сложни взаимоотношения живот не остават неосведомени, но това по никакъв начин не би повлияло на досегашният им начин, стил на живот. Да, вълнуват се от новостите, но до толкова, че е открито нещо ново, света се развива, но какво общо имат те с него, когато имат всичко, което им е необходимо?

Всеки ден се ражда по едно дете поне. То се ражда невинно и чисто като сълза, без представи и очаквания за заобикалящия свят. И то расте заобиколено от всичко ново, всеки ден, без да се налага да наваксва пропунатото, ще чете в учебниците за всичко отминало, не толкова използващо се вече и ще се чуди как са живяли хората преди без всички бонуси на глобализацията, всичко това което може да ти предостави света с едно кликване с мишката, с едно копче на дистанционното.

Именно тези сега раждащи се деца може би ще успеят да изградят някакъв стил на живот у себе си, отговарящ на света, в смисъла, че няма да им се налага да имат преди и да достигат сега. Тогава пак ще трябва да отговарям на този въпрос, но не сега.

И всъщност тези, които ни вълнуват според мен, за да може да се даде някакъв адекватен отговор сме именно ние- моето поколение, тези двадесет и няколко годишни, които се опитват да догонят света, да разберат какво значи глобализация от просто дума в тълковния речник.

И какво правят тези хора? Всеки ден догонват новостите, борейки се и свиквайки с тях. С едно изречение- опитват се да влязат в този така наречен вече глобален свят.

Защо изобщо трябва да се слага такова понятие- глобализъм, та ние все още живеем в глобалния свят на китайското левче?

Гледаме родителите си, бабите си, които или не разбират, или просто не се интересуват от всичко което се случва и развива, те са изживяли своя живот по техния начин, създали са един по- спокоен начин на живот.

А сега какво виждам- един средностатистически младеж, с неособено високи доходи, живеещ в панелка в някой квартал на родината, вижда нещо ново, чува нещо ново, иска да го достигне с цената на всичко. Може да няма възможности, но за да достигне по- висок стандарт (според някакви неписани изисквания) ще си купи последния модел телефон, лаптоп, ще отиде в най- новото заведение, имащо вериги по целия свят. По този начи той променя своя досегашен стил на живот, изкуствено малко, стремейки се към неща, които не са му по възможностите.

Именно така влияе глобализацията у нас.

Нещата се изкривяват, много хора се стремят да постигнат някакъв стил на живот, за който се говори в Европа, американската мечта и други. Но все пак всичко опира до манталитет, нали? Неестествено е при създадени вече привички с една крачка да навлезем във света, да се глобализираме и да вземем всичко, което ни се предоставя наведнъж. И не защото не трябва или е лошо, напротив. Трябва да се развиваме, но неестесвеното създаване на друг стил на живот от установения с години такъв, няма как да доведе до разбирането и адекватното ни влизане в света.

Упоритост и постоянство.

Именно за това тези, раждащите се сега са облагодетелствани, защото грубо казано, те имат придобивките на глобализацията наготово и когато дойде времето те постепено ще могат да се развиват и научават, без да е необходимо това изкуствено и насилствено стремене към невъзможни неща, само за да се докажеш и да покажеш, че стила ти на живот е по от на другите.

И как влияе глобализацията в България? – криворазбрано и изопачено в стремежа на хората да достигнат всичко веднага без достатъчното търпение, мисъл и познание.

1 коментар:

  1. Даам, интересен аспект разглеждаш отново =D Но засегна и много други теми, по които ми се мисли. До колко може да се глобализира един локален разум. За съжаление много хора намират материалното за израз на ..... оф, "духовното" звучи твъърде религиозно, за съжаление... тъй че "емоционално", да кажем. Та като се опитват да догонят глобализираното население, като всъщност не са достатъчно еманципирани, че да го правят, се опитват да са съпричастни и един вид да "не изпаднат" от съвремието. И от другата страна пък хората, които осъзнават, че нито могат да гонят, нито им се занимава да гонят "съвремието" и wannabe-цивилизованото общество, остават там някъде на село, забравени и загърбени от надпреварващите се за показ...

    Кофти, действително. Хубави мили Веше = )

    ОтговорИзтриване