Сетих се за нещо, което много обичах да правя на времето, благодарение на Вили, и благодарение на нейното хоби, по-скоро нейна страст (така ми се струва)се върнах назад или по-скоро започнах отново своите все още плахи опити със Зенита.
Малко позабравено е вече изкуството да се снима с много стар,много тежък, много механичен, много лентов апарат... да извадиш снимките на хартия, да избираш дали да е матова, гланцова и т.н.
И вече всичко минава през компютрите, дори от старият ми лентов фотоапарат имам снимките на диск, специално записан за мен - изненадах се!
Тези две снимки са ми много любими- неясно защо, просто понякога виждаш нещо- снимка, гледка, песен, дори човек и просто се влюбваш в него, без да търсиш причините и да задълбаваш в сложни мисли и да човъркаш мозъка и сърцето си!
Един приятел ме пита - "Черно бяла ли е лентата или ти ги направи?"
В днешно време няма никакаво значение- въпросът е излишен- нещата се превръщат от едни в други с едно цъкване на мишката, с един бутон, с клавишна комбинация- всичко е твърде лесно!
И нека спра за момента с всички мисли, за не изпадам в словесна диария... За това все още има време!
Няма коментари:
Публикуване на коментар