Тия дни се сетих за това- за тези думички...
Преди вече може би година с моя приятелка си говорихме, че най -трудните думи (изречения) са: "Обичам те", "Помогни ми" и "Извинявай".
Притесних се напоследък, сякаш им се е изтъркал смисълът.
Ако наистина са най- трудните (с което съм съгласна), защо ги употребяваме твърде често, просто ги хвърляме в разговора, без да се сещаме за силните чувства и желания, които искат да покажат/кажат?
.... Всеки ден, по- много пъти понякога, си казваме,че се обичаме- не казвам, че не трябва човек да го чува- хубаво си е, но като че ли след време става просто като някакъв вид навик "Здрасти, обичам те", "Здрасти, и аз". И сякаш по някое време загубваш идеята какво всъщност означава това, какво е било това чувство, емоция накарала те да го кажеш за първи път на някого. Какво е за тебе, за него, за всички...?
... Искаме си помощ за всяка дреболия, за всяко нещо, което ни е спънало за малко.
И когато дойде един момент, в които наистина имаш нужда от някаква истинска помощ, толкова си забил и не можеш да се оправиш, това "Помогни ми" или не можеш да го изречеш или вече не си сигурен дали насреща ще те разберат правилно (от гл. т. на важността на ситуацията).
... Извиняваме са за всичко- толкова хора познавам, които им се струва че за всяко малко недоразумение, леко неразбирателство трябва да се извиняват с дни, да страдат, да се умилкват и т.н., сякаш светът е свършил заради някаква малка глупост.
Понякога е хубаво просто да замълчиш, да кажеш извинявай не бях прав и толкоз, без драми и сълзи..., защото идва момент, в който правим някакъв грандиозен гаф, нараняваме някого и ... не знаем как и какво да кажем, защото вече сме минали през драмите с глупавите неща. Така рухват лесно нещата.
Не искам да съм права!
Дори за себе си ми се иска тия думички да останат като най- трудните, когато са просто истински, не част от разговора!
Точно тогава те са най- трудните?!
Дамм, аз също смятам да пиша темичка за това колко думи загубиха смисълът си и как тежки и мощни думи се използват като носни кърпички, омаловажавайки стойността им, оставяйки празнота над тях. Не само тези, но наистина тези са най-трудните.
ОтговорИзтриванеА като казваш, че обичаш ляво и дясно и горе и и и и.. в един момент като се появи нещо, за което да изпитваш истинска любов, вече понятието "обич" принизява тези чувства към всички останали неща, а в същото време по-силна дума няма, да речем.
Жена ми е като автомат за извинения, и въпреки искрени, почват да губят стойност за околните в някой момент. На мен пък ми е трудно да се извинявам, а и честно казано гледам да не се, защото на всеки може да се случи какво ли не - не очаквам и от останалите извинения. Предпочитам действия. Извинението е нещо, което не се дава и не се взема, още по-малко "самодава", но както и да е.
За да използва тези думички, човек трябва да е искрен към себе си. Да поискаш помощ, не означава непременно, че не можеш да се справиш и сам, а по-скоро, че с помощта ще се справиш по-добре.... и гордостта често надделява над здравия разум.
Та думите са много, много силен инструмент, с които в днешното интернетско взаимо-настъпващо се време, всеки злоупотребява, за да настъпи предния. В крайна сметка обаче вместо някой да отскочи от тези настъпвания, просто всички пропадат заедно с думите =// А думите не са тоалетна хартия, не можеш да ги рециклираш и да да ги пуснеш отново в употреба. Трябва ни по-богато образоване относно тежестта им...
Хубава тема Веше =D
Да, много думи убиваме или вече сме убили, забравили сме стойността им... Много приказки без всякакъв смисъл, вместо прости действия и жестове показващи толкова много, а важните, значителните думи нека си останат за някой специален момент :)
ОтговорИзтриване