понеделник, 19 май 2014 г.
Писна ми да съм добра!
За начало- да не се възприема като хейтърско послание- не ме бива да съм хейтър!
Наскоро прочетох две неща, които ме наведоха на разни мисли...
(авторите ще си ги познаят ;) ):
"Ще бъда добра, за да бъда щастлива!"
"Вечните болежки дето времето ги лекувало било"
Та да бъдеш щастлив и да си добър...
Не съм някой велик мислител, но се замислих каквото и да съм правила, да съм била щастлива и добра- вярно било е хубаво, но изморява!
По Коледа дадох на една възрастна жена 10 лв., които за мен бяха нищо- 2 бири, цигари или поредната тъпотия, която можеш да си купиш.
Тя продаваше сувенирчета- харесах я- беше чиста, спретната, не нахална, имаше нещо добро... повече няма нужда да разказвам- не взе парите просто така, отрупа ме със сувенири, за мен, за майка ми, за любимия човек...
По "Витошка" редовно засичам една персона, просейки за цигари, пари и друго...
Няма да й дам нищо! Не можеш да просиш за храна 3 часа с парче изстинала пица в ръка...
Всичките безумни дарителски кампании със симпатични младежи по улиците, искайки 2лв., предоставяйки трагични снимки...
Съседката пред блока в Люлин, искайки ми всеки път по 2 лв. за цигари- цял живот. Давала съм й, връщала ги е!
Днес един младеж на вратата ми, с диабет и бележка със банкова сметка...
Има и много други хора! Заслужаващи щастие, защото са добри! И да са добри, за да са щастливи!
Но остават тези, които никога, никъде и по никакъв начин няма да поискат нещо в замяна за себе си! Независимо от болката, болестта, страданието и всички подобни нещастия!
За това дадох тия 10 лева на онази жена!
И бях щастлива!
Болежките...
Те са винаги там, мисля! И времето е само илюзия!
Дори обичаме да си ги припомняме, за да знаем, че ги е имало и вероятно след това ще е по- добре.
Остават дори в щастието ни, дори в добротата, дори в нещастието...
Както казах навремето на една позната- "Ако всичко е розово, ще е твърде скучно! И няма да познаем наистина стойностните моменти, които ни правят щастливи!"
Затова боли, когато видиш страдащ, когато загубиш някого, когато не можеш да помогнеш...
Понякога да бъдеш добър към другите, изморява. Егоистът в теб винаги ще казва- "А те какво направиха за теб".
Нека изключим егоистът!
Бъдете добри и щастливи, помнете болежките и времето, но все пак хората са хора и всички ние сме!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар