* * *

Сгушили сме се в уюта на собствените си мисли и преживявания. Зключили сме се в топлината на домовете ни. Прегърнали сме шепа хора, които ни карат да се чувстваме добре. Заключили сме извън себе си тия другите, неприятните хора. И сме щастливи. Така твърдим. Вярваме, че допринасяме много на света. Учим се, за да работим. Работим, за да купуваме всичко и много. Събираме се, за да създаваме дом и семейство. Взимаме котка, куче, за да има още нещо, което да обичаш. Правим деца, за да оставим наследство. В това спокойно, скучно съществуване, твърдим, че сме щастливи. Аз не съм, аз не бих! Не, не съм толкова дейна, не съм толкова съпричастна към света. Признавам си. Трябва провокация. Трябва някакъв стимул, който да те запрати в мисли и действия, различни от ежедневните. Седейки пред телевизора, ровейки в социалните мрежи, клюкарстването в офиса - не, тези не могат да те изкарат от комфорта ти. Запивайки всяка вечер, шляене по дискотеки, мятане на салфетки - не мисля, че е и това. Не съдя никого- и аз съм от тия с телевизора и баровете, и аз имам всичките приложения на различните социални мрежи (вярно, салфетките не ги разбирам ;)). Най- добрия провокатор са хората около теб. Но не немислещите, не просто съществуващите, преживяващи живота, пропускащи толкова много неща! Събираме се със себеподобни- близки интересни, подобно мислене, подобно разбиране за света. Осъзнах, че хората около мен имат мнение, не са част от стадото, чакащо неволята. Имат смелост да кажат кое не им харесва, кое им харесва и да, знаят защо! Не мерят хората според възраст, пол, ръст, грозен, глупав и т.н. Мерят хората с идеите им, с действията! Да, тези хора са моя провокатор, моя стимул да разбера, че несгодите минават, ако действаш. Можеш да промениш всичко, ако не ти харесва. Търсиш посоката, търсиш начина и действаш за да променяш! Прекрасно шарен е светът! Но трябва да излезеш, за да можеш да го видиш! :)